Почти една година ScienceUp: нервният стомах на Яна

04 Яну
Сутринта на 31-ви декември
Сутринта на 31-ви декември е, часът е 8:23. Аз пия кафе, а приятелят ми - айрян, защото е изпил 3 бири долнопробна бира в класно заведение. И двамата сме Home office.
 
Равносметките напират
От един месец правя равносметки в главата си, в няколко excel-ски таблици, в един Trello борддруг Trello борд, а сега и в google drive doc файла, преди да кача текста в сайта. В някаква степен считам за редно да ви се отчета за първата година от начинанието ни:
  • получихме сертификат за дейността си,
  • организирахме нАучни, научни събития, НЕнАучни и НЕнаучни събития,
  • кариерни и университетски такива,
  • радваме се на добрите намеренията на новите си приятели,
  • радваме се на мързела на неочакваните неприятели.​​​​​​
 
Всичко това бе някак между другото, но всъщност се оказа нужно, за да намерим работа и стаж на 10-тина човека.
И знаете ли?
НЕ съм доволна. НЕ съм удовлетворена. Мрънкам, цупя се, мълча, крещя, обвинявам себе си и колежките си непрестанно, че не сме направили повече. Разочарована съм като студентка 1-ви курс, която се кълне, че от следващия семестър ще учи всеки ден и няма да оставя всичко за през сесията. Събуждам се рано събота и неделя с мисълта за възможностите, които сме пропуснали и ми се свива стомаха, дали не сме подвели някой без да искаме и без да разберем.
 
Не мога да си обещая, че следващата година ще е по-добра. Но се надявам.
Пожелавам ви здрава 2020 година!
А пък другото вярвам, че ще се нареди по най-добрия начин. 

 
Яна